Традицията на Бъдни вечер…

Какви са традицийте на Бъдни вечер и как се приготвя празничнататрапеза ни запознаха учениците от Обединено училище „Свети свети Кирил и Методий“ село Девене.  🎀🎀🎀

Бъдни вечер или навечерието на Рождество Христово – 24 декември, е един от най-светлите празници за християнското семейство. От православна гледна точка, трапезата на Бъдни вечер няма никакво значение или друго изискване освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

Според традициите, денят започва със запалването на бъдника – 3-годишно дъбово дърво, отсечено от млад момък. По искрите, излизащи от него пък се гадае колко плодородна ще е годината. Дали ще има изобилие предсказва и пепелта от бъдника – ако на сутринта тя е много, много ще е и плодът по земята и стоката.

Денят продължава с приготовленията на празничната трапеза. Според вярванията тя се разполага на земята, най-често върху слама, напомняща за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите са постни. Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи. Всъщност орехите са основна част от трапезата. По тях също се прави предсказание за здраве или болест.

Всеки член на семейството си избира по един орех от поставените на трапезата и го чупи. От това дали вътре има цяла, здрава ядка или пък е гнил се разбира здраве или болест го чака през годината. Сред обичайните ястия, които се подготвят за трапезата са варен фасул, пълнени чушки и сарми с боб или ориз, жито, тиквеник, зелник, ошав, плодове, както и обреден хляб – содена питка, приготвена без яйца и мляко, в която се слага сребърна паричка – на когото се падне, ще бъде щастлив и ще има късмет цялата година. Вечерта на 24 декември трапезата се слага рано и всички сядат заедно около нея, като никой не трябва да става. Ако все пак това се наложи, той трябва да ходи приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

Най-възрастният мъж чете молитва и прикадява масата. След това разчупва обредния хляб и първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после следва за къщата, а останалите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, а на някои места и на домашните животни. Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички. Хората около масата трябва да хапнат от всяко ястие, за да им върви през годината. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.